Намираме се в постоянно движение. Дори когато сме неподвижни дъхът циркулира, важни физиологични процеси протичат вътре в нас. И земята на която стоим е в движение. Човешкото движение е време, пространство, и ритъм, постоянно развитие. Ние се движим в пространството в променящо се време. Мускулите и съединителната тъкан, нашата фасция, са ритъмът на тялото в движение. Движението бързо променя формата на тялото в пространството. Променя цялостната архитектура на тялото, съставена от милиарди клетки, които също се движат. 

Физически, ние тренираме непрекъснатата тъкан, фасцията, мускулите, костите и всички съединителни тъкани, като движим цялото си тяло в пространството, във времето и с разнообразни ритми. Съществуват много методики за движение, които предизвикват тялото ни да подобри здравето, силата и адаптивността си към околната среда. Дали обаче всички те обръщат внимание на цялостта, свързаността на цялото? 

Какво е Биотенсегрити?

Биотенсегрити е модел на биологична напрегнатост и цялостност - термин, който се приписва на д-р Стивън Левайн  (Dr. Stephen M. Levin), ортопед-хирург, който вижда, че живите структури демонстрират сходни качества на напрегнатата цялостност, използвана в архитектурата и инженерството от средата на ХХ век. 
Биотенсегрити е нов подход за разбиране на това, как телата работят като структури на напрегнатост и костите не пренасят директно натоварване помежду си. Те са раздалечени от непрекъснатия опън (напрежение) и гравитационните сили протичат главно през миофасциалните структури, а не чрез непрекъсната компресия през костите. Това е начинът, по който танцуваме, движим се в йога, пилатес, различни спортове, и изобщо във всеки вид човешко движение. 

Костите в ставите не се допират директно една в друга, а „плуват“ в напрегнатата структура, създадена от миофасциите. По този начин в тялото се създава система, която без загуба на твърдост и стабилност, позволява нелинейни движения с минимален разход на енергия. Система, в която всяка част е структурно и функционално свързана с всички останали части и която обхваща целият организъм до клетъчно и молекулярно ниво.

Това позволява на самата структура да реагира мигновено на бързопроменящите се условия и да регулира сложните движения по начини, които са извън възможностите на нервната система (Brown and Loeb 2000; Kie and Collins 2016, Valero-Cuervas et al. 2007).

Елементи в тази интегрална система са не само материалната субстанция на тялото (кости, стави, фасции, мускули, органи), но и емоционалната и ментална компонента на индивида. 

По този начин стават разбираеми и обясними древните практики, ритуали и лечебни методи, доказали ефективността си и запазили се до наши дни – йога, тай чи, дао ин, суфиски траектории, тибетски практики, медитация, акупунктура, различни енергийни масажи и много други.

През 1934 год. Петър Дънов създава цикъл от 28 упражнения наречени „Паневритмия“, чието въздействие също е напълно обяснимо от гледна точка на биотенсегрити разбирането на човешкото тяло и установените през 90-те години от Томас Майер миофасциални кинетични вериги. 

През 1998 Карлос Кастанеда публикува книгата си „Магическите движения“, в която описва система от движения, предадени му от неговия учител Дон Хуан.

По думите на Дон Хуан за да имаш физическа сила и здрав ум, трябва да имаш гъвкаво тяло и той определя като най-важна за това „енергията на сухожилията“. Кастанеда нарича тези движенията „Тенсегрити“. 

Биотенсегрити е в основата на нови идеи за медицински протези, нови изследвания на динамичното поведение на клетките и техните взаимодействия със заобикалящата ги извънклетъчна матрица и фасции. По този начин увеличава нашето разбиране за рака и други заболявания. 

Разбирането за биотенсегритета предоставя по-добро средство за визуализиране и разбиране на работата на тялото от гледна точка на нова функционална анатомия.

От тази нова гледна точка за костите, плаващи в еластична мрежа, възникват нови терапевтични стратегии, включително миофасциалната терапия. 

Биотенсегрити ни дава насока не как да работим, а къде да работим. Тогава лечението е нещо повече от промяна на локалното тъканно напрежение или подобряване на мобилността, а е процес, който променя геометрията на тъканта, архитектурата, естествения баланс на силите и позволява оптимално самоорганизиране на тялото в условия на гравитация.