Фасцията - всеобхватната тъкан на тялото, мрежата, която го свързва.

Фасцията е един от най-богатите сетивни органи в нашето тяло, вграден в нервните окончания и механорецепторите. Фасцията играе основна роля във възприемането на стойката и движението, влияейки върху нашата проприоцепция и координация. Всеки път, когато променим позата си или се движим по някакъв начин, механорецепторите на фасциалните тъкани се деформират и активират, изпращайки аферентна информация в гръбначния и главния мозък. Тези съобщения се интерпретират от нашата ЦНС, след което еферентната информация се предава на нашите мускули. Накратко казано, фасцията е тъканта на тялото, която държи трилиони мокри и мазни клетки заедно. По същество тя е това, което някога се е наричало "сухожилия", и образува единна, здрава и влакнеста мрежа, която може да се открие навсякъде в тялото. Въпреки че се подрежда в множество нагънати равнини, още веднъж подчертаваме, че нито една част от тази мрежа не е самостоятелна или отделена от мрежата като цяло, както няма изолирани групи нерви или отделен от себе си остров от капиляри. Всяка от тези торбички, нишки, листове и кожени мрежи е сплетена помежду си в една мрежа, от раждането до смъртта и от върха до петите. Всъщност фасциалната мрежа е така проникнала в тялото, че е част от непосредствената среда на всяка клетка. Без нейната подкрепа мозъкът би се превърнал в течен крем, черният дроб би се разпрострял в коремната кухина, а ние бихме се оказали в локва в собствените си крака.

Думата фасция идва от латинизация на гръцката дума taenia, означаваща „лента“, „превръзка“.

Първите, които разбират че фасцията е сложна и важна система от анатомична гледна точка, са древните египтяни (2500 г. пр.н.е.). По-късно Leonardo da Vinci, Andreas Vesallus, Crooke, Dr. Simmons, Dr. Wilson постепенно развиват концепцията за многослойността на фасцията, залегнала в книгите по Анатомия на Gray's 1858. 

Първата статия, която назовава термина fascia в литературата, датира от 1814 година. Концепцията на статията е, че фасцията е съединителна тъкан, която отделя и поддържа мускулите и движенията.

След 1900-та година, за удобство при дисекции и аналитично представяне на мускули и органи, фасцията е отстранявана и загубва значението си в интерпретациите на биомеханиката на човешкото тяло. Едва в края на 80-те години започва преоткриването ѝ. От тогава до сега има няколко определения за фасция, допълвани в годините с оглед на новите изследвания и знания за фасциалната тъкан. 

През 2007 год. в Бостън се провежда Първи Конгрес, посветен на фасцията. На този конгрес фасцията получава и първото си определение като:
„Непрекъсната вискозно-еластична тъкан, която образува функционална триизмерна колагенова матрица, обхващаща всички структури на тялото.

Фасция са всички обвивки, мембрани, капсули на стави и органи, ставни връзки, сухожилия, апоневрози и др. с различна дебелина и строеж, в която са разположени всички други структури – органи, мускули, кости, жлези, кръвоносни, нервни, лимфни съдове“.

Анатомът Andreas Vesallus още през 1548 г. определя и илюстрира три системи (мрежи) в човешкото тяло – нервна, васкуларна (кръв, лимфа) и фасциална.

Всяка от тези три системи се използва за комуникация, като видa информация и скоростта на предаване са различни. Отделното разглеждане на тези мрежи е с цел аналитично опростяване, но те винаги са интегрирани и взаимодействат помежду си. Ето защо говорим за „нервно-васкуларна-миофасциална система (мрежа)“, която реагира като едно цяло на промените в нас и в околната среда.

Нервната и васкуларната системи са разположени във фасциалната мрежа и често се наричат висцера (вътрешност) на фасцията. Мускулите са функционално неделими от фасцията и образуват миофасциална система.

Фасциалната дисфункция може да възникне по различни причини. Липсата на вариации на движенията, не оптималното хранене, обичайните пози и травмите могат да повлияят на способността на фасцията да се плъзга гладко, което обикновено помага за разпределението и предаването на напрежението по тялото. Фасциалната дисфункция е свързана с болка, скованост, умора на тъканите и намалена подвижност.

Фасцията може да се скъси, втвърди и удебели в отговор на различни травми, неправилна стойка, възпаление, всичко, което може да нарани тялото физически, дори емоционално, или всичко, което кара тялото да загуби своя физиологичен адаптивен капацитет.