Лимфната система събира излишъка от екстрацелуларна (извънклетъчна) течност (лимфа), като я транспортира от периферията към венозното кръвообращение. Свързана с кардио-васкуларната и имунната системи, лимфната система допълнително подпомага и имунитета, като филтрира редица бактерии, вируси, чужди тела и отпадни продукти, същевременно произвеждайки и специфични антитела. По пътя си лимфната течност се филтрира основно през лимфните възли и други лимфни тъкани, където се разпознават и неутрализират и попадналите микроби, токсини и инфекциозни агенти. За разлика от кардио-васкуларната, която е затворена система от артерии и вени, лимфната система е частично отворена, като течността се придвижва само от периферията към подключичните вени. Капилярите обикновено осигуряват повече течности към периферните тъкани, отколкото е необходимо. Определено количество от тези течности се събира в интерстициалното пространство, и именно този излишък бива събиран от лимфната система, и следователно връщан към венозната. С тази си функция, лимфната система играе витална роля в поддържането на нормалния кръвен обем и налягане в кардио-васкуларната система. Премахването на излишната течност между клетките, става чрез сложна и гъста мрежа от лимфни капиляри, започващи от интерстициума в повечето тъкани. Стените на тези лимфни капиляри действат като еднопосочни клапи. Когато налягането около тях се увеличи, клетъчните им стени пропускат интерстициална течност навътре. 

Веднъж навлязла в тях, тази течност вече се определя като лимфа.

Въпреки, че на пръв поглед функциите, респективно дисфункциите и увредите на лимфната система не са пряко свързани с мускулно-скелетната, често увреди на едната водят до нарушения в другата, като създават предпоставки за развитие на сериозни и дълготрайни нарушения.

Поради факта, че лимфата тече в една посока, т.е. от периферията към подключичната вена, но не и обратно, то по-правилният термин, който може да използваме е лимфен дренаж, а не лимфообръщение. Повърхностните лимфни съдове дренират кожата и подкожните тъкани, оформяйки съдова мрежа, която се дренира в дълбоките лимфни съдове. Те от своя страна дрнират дълбоките структури в тялото. Както вече споменахме, по продължението на лимфните съдове са разположени и множество лимфни възли. 

Лимфните възли са малки структури с форма на бъбрек, които филтрират чужди частици от кръвта и играят важна роля в имунния отговор към инфекция. Средно възрастен има около 400 до 450 (според някои източници и до 600) различни лимфни възли, разпространени в цялото тяло - като по-голямата част са разположени в корема.

Въпреки това, в отделни сегменти на тялото наблюдаваме три основни групи регионални лимфни възли: цервикални (шийни), аксиларни (горен крайник), и ингвинални (долен крайник). 

Тези три групи възли се дренират в съответните им лимфни стволове - югуларен, подключичен и лумбален (truncus lymphaticus sinister et dexter).
Към главните лимфни съдове се отнасят лимфните протоци, и вливащите се в тях лимфни стволове. Лимфните протоци са два – гръден проток (ductus thoracicus), и десен лимфен проток (ductus lymphaticus dexter). Гръдният проток (ductus thoracicus) събира лимфата от долните крайници, таза, коремната кухина, лявата половина на гръдната кухина, левия горен крайник и лявата половина на шията и главата. Десният лимфен проток (ductus lymphaticus dexter) събира лимфата от останалата част на тялото, която е значително по-малко – дясната половина на гръдната кухина, десния горен крайник и дясната половина на главата и шията.

Лимфните протоци приемат лимфата от лимфните стволове. Към тях се отнасят един нечифтен ствол – truncus intestinalis, събиращ лимфата от коремните органи, и четири чифтни ствола, събиращи лимфата от големи области на тялото: от долния крайник и съответната половина на таза с тазовите органи и коремната стена – truncus lumbalis; от стената и вътрешните органи на половината гръден кош – truncus bronchomediastinalis; от горния крайник с рамото и част от гръдната стена – truncus subclavius; от половината на шията и главата – truncus jugularis.

Лимфни Органи 

В човешкият организъм има редица органи, които съдържат лимфна тъкан. Те участват във филтрирането на кръвта и съзряването на лимфоцитите (белите кръвни клетки). 

• Далак (слезка) – най-големият лимфоиден орган в човешкото тяло, намира се отляво, в горната част на корема, под ребрата. В съседство е със стомаха, диафрагмата, левия бъбрек, панкреаса, и дебелото черво. Свързва лимфната и кръвоносната системи и функционира главно като кръвен филтър, премахвайки старите и увредени червени кръвни клетки, същевременно произвеждайки левкоцити. Той също така играе важна роля в имунния отговор.

• Тимус - ендокринна жлеза, централен орган на имунната система. Той произвежда лимфоцити и има съществена роля в имунната защита на организма. Освен това тимусът изпълнява функции на ендокринна жлеза и продуцира хормони.

• Червен костен мозък - в който се намират (и узряват) кръвни клетки в различен етап на развитие.

В допълнение, част от лимфната тъкан се намира в сливиците, апендикса и в стените на стомашно-чревния тракт.