Наред с лимфните нарушения съществува още едно хронично състояние свързано с прогресивно натрупване на мазнини в тъканта точно под кожата - липедем. Липедемът е често неразпознато и неправилно диагностицирано като лимфедем нарушение в мастната тъкан на крайниците и бедрата (но може да засегне и ръцете), засягащо основно жените. Лимфедемът обаче представлява оток със задържане на богата на протеини течност, докато липедемът е разстройство на мастната обмяна. Обикновено настъпва с хормонални промени по време на пубертет, бременност или менопауза. Липедемът може най-добре да се опише като симетрично уголемяване на крайниците, съчетано с мекота на тъканите, чувство на тежест в краката, чувствителност при допир, онкостатичен оток, кожни промени и предразполагане към лесно натъртване. Натискът с палец не оставя вдлъбнатина. Пациентите които страдат от липедем имат мека, наподобяваща гума кожа, и в по-късен етап се наблюдава евентуална поява на подкожни мастни бучки (възли). Тъй като липедемът се противопоставя на диетата и упражненията, това може да доведе до ранно обездвижване и психосоциален стрес.  

Липедемът възниква на етапи, като симптомите се влошават прогресивно с напредването на заболяването. В зависимост от етапа, симптомите на липедема могат да включват:

• симетрично подуване на краката или ръцете

• кожа, която се чувства "гъбеста"

• кожа, чувствителна на допир

• кожа, която лесно се натъртва

• кожа, със излишни разширени вени или паяжини

• постоянна болка или подуване на краката, които се променят или се влошават през деня или с активност

Разграничаването на липедема от затлъстяването е трудна задача, тъй като двете състояния често се срещат заедно, а понякога и с придружаващ лимфедем. До момента не е установена кардинална терапия в борбата с липедемните състояния и първопричината им, тъй като точната етиология на разстройството все още не е изяснена. Деконгестивната физикална терапия е основното консервативно лечение, което обикновено е необходимо през целия живот.