Много фактори допринасят за развитието на болестта. Нека се запознаем с основните причини за възникване на лимфедем:

1. Тумори с различна етиология, като това е най-честата причина за появата на лимфедем, а именно след онкологични оперативни интервенции с отстраняване на лимфни възли- на гърда (мастектомия), матка (хистеректомия) при жените, простата при мъжете, както и ортопедични и съдови( венозни) оперативни интервенции

2. Заболявания на сърдечно-съдовата система, усложнени разширени вени на долните крайници, хронична венозна недостатъчност

3. Метаболитни нарушения, диабет, и други ендокринни патологии

4. Характерни особености в анатомията на лимфните съдове

5. Травми на крайниците (натъртвания, фрактури, луксации и сублуксации)

Накратко, лимфостазата възниква в резултат на "запушване" (блокаж) на лимфната система.

Най-често наблюдавани състояния на лимфостаза

 1. Лимфедем след мастектомия (частично или цялостно отстраняване на млечната жлеза при жените с цел лечение на рак на гърдата). Тези интервенции са съпътствани от отстраняване на лимфни възли в аксиларната област, с последващо нарушаване, забавяне и прекъсване на лимфния дренаж, и придружаваща радиационна онкология - лъчетерапия и химиотерапия, и хормонално лечение, които допълнително увреждат структурата и функцията на лимфната система, могат да доведат до белези и страствания, обструкция (запушване) на лимфните съдове, и увеличават риска от появата на лимфедем. Лимфедемът може да се появи месеци или години след лечението, като веднъж възникнало, състоянието става хронично и няма лечение. Често се наблюдават и постоперативна болка в областта на разреза, шията и раменния пояс, ограничена раменна подвижност, мускулна слабост, постурални нарушения, обща умора, емоционални, социални и психически прояви. Намалената двигателна активност и залежаването са фактори за евентуално развитие на венозен застой и увеличен риск от развитие и на дълбока венозна тромбоза и белодробни усложнения. Много е важно да се предприемат навременни мерки за предотвратяване появата на лимфедем и придружаващите го усложнения, както и да се намалят или облекчат симптомите. 

Мануалният лимфен дренаж като основен компонент при лечение на лимфедем задължително се съчетава със специализирана постоперативна рехабилитация - специфична двигателна програма, дихателни и дълбоко релаксиращи похвати.

2. Лимфедем след хирургични интервенции в малкия таз 

2.1. Хистеректомия (оперативна интервенция с цел отстраняване на матката или всички засегнати органи) и съпътстващото отстраняване на лимфни възли от таза и ингвиналната област, отново с придружаваща радиационна онкология - лъчетерапия и химиотерапия, и хормонално лечение, които допълнително увреждат структурата и функцията на лимфната система, могат да доведат до белези, фибрози, и значително увеличават риска от появата на лимфедем. 

2.2. В следствие лечение на тумори засягащи уринарния тракт, пикочния мехур, бъбреците, простатата, тестисите или пениса, отново свързани с премахване на много на брой лимфни възли от ингвиналната област, корема и таза, както и с радиационна онкология. 

Ръководните принципи за постоперативна рехабилитация и превенция или лечение на лимфедемни състояния описани в раздела 'Лимфедем след мастектомия', след съответната модификация се прилагат за превенция и контрол на състояния развиващи се при карциноми в областта на трупа и долните крайници, таза и коремната област, с придружаващото ги отстраняване на ингвинални лимфни възли.

3. В някои случаи се наблюдава лимфедем в областта на главата и шията - в следствие лицево-челюстни хирургични и стоматологични интервенции, травми, пластични и козметични операции, ревматоидни и артритни състояния и др.