Нашият мозък е в състояние да се лекува и да се променя по удивителен начин. Мозъкът е не само най-великият дар на природата, но и входът към неограничено бъдеще. Най-новите научни изследвания, както и важни духовни прозрения, разсейват широко разпространените митове за мозъка, които ограничават потенциала ни. Същевременно ни показват как най-оптимално да използваме мозъка си, вместо да му позволяваме той да използва нас, как да запазим мозъка здрав, да намалим рисковете съпътстващи стареенето, да постигнем щастие и благоденствие посредством връзката между ума и тялото си, и не на последно място, как да се справим с проблемите свързани със загубата на паметта, депресията, тревожността, наднорменото тегло и други неблагоприятни състояния.

Човешкият мозък е съставен от около сто милиарда нервни клетки, които образуват един трилион, а може би дори и един квадрилион връзки, наречени синапси. Тези връзки са в динамично състояние и постоянно се променят в отговор на света, който ни заобикаля. Това чудо на природата е миниатюрно, и в същото време изумително. Съвсем основателно в миналото мозъка е наричан ¨ трифунтова вселена¨ . Нашият мозък не само обяснява света, но го и създава. Всичко, което виждате, чувате, докосвате, вкусвате, помирисвате, не би притежавало характерните си качества, ако мозъкът не съществуваше. Всяко нещо, което преживявате – удоволствието от сутрешното кафе, любовта към семейството, приятелите, радостта от внезапно хрумналата ви гениална идея – е предназначено само и единствено за Вас. Веднага възниква и един много съществен въпрос. Ако вашият свят е уникален и строго индивидуален, тогава кой стои зад тази забележителна творческа способност – вие или вашият мозък? Ако отговорът e ¨вие¨, вратата към развиването на творческите способности е широко отворена. Ако отговорът е ¨вашият мозък¨, то вероятно съществуват драстични физически ограничения по отношение на онова, което сте способни да постигнете.

Според друг афоризъм разпространяван в миналото в медицинските среди, всеки човек обикновено използва около десет процента от мозъка си. Ако трябва да бъдем точни, това съвсем не отговаря на истината. Невронните мрежи в мозъка на здравия човек работят постоянно с пълния си капацитет. И това не опира само до физическия строеж на мозъка.

За да създадем златен век за своя мозък, ние трябва да използваме дадената ни от природата способност по нов начин. Животът ни не става по-смислен, по-вдъхновяващ и по-успешен от броя на невроните или от някаква магия, извършваща се в сивото вещество. Всеки ден ние се потапяме в една невидима огнена стихия от електрически и химически процеси, които са околната среда на мозъка. Действаме едновременно като ръководители, изобретатели, учители и потребители на мозъка си. Именно в тези четири роли се състои разликата между обикновения мозък – нека го наречем ¨базисен мозък¨ - и онова, което определяме като ¨свръхмозък¨. Тази разлика е огромна. Индивидуализираният свят, в който живеем, се нуждае от създател. И създателят на този свят сте вие, а не мозъкът ви.

· Като ръководители отправяме заповеди към мозъка.

· Като изобретатели създаваме нови пътища и връзки в мозъка.

· Като учители тренираме мозъка да усвоява нови умения.

· Като потребители сме отговорни за поддържането на мозъка в изправност.

Мозъкът се отличава с удивителната способност да ни дава все повече и повече, ако непрекъснато го стимулираме. Той непрекъснато се развива. Процесът е уникален и различен при всеки отделен човек. Сърцето и черният дроб с които сме се родили, в общи линии няма да се променят до смъртта ни. Но не и мозъкът. Той е в състояние да се развива и усъвършенства през целия живот. Ако му поставяме задачи, непрекъснато ще се сдобиваме с нови умения.

Свързвайки се с мозъка си по нов начин, вие можете да промените действителността. Колкото повече неща научават невролозите, толкова по-ясно става, че мозъкът притежава неподозирана сила. Той преработва суровините на живота, изпълнявайки като покорен слуга всяко ваше желание, всяка ваша фантазия. Устойчивият физически свят не е в състояние да се противопостави на тази сила и все пак, за да се намери ключ към нея, е необходимо да се променят някои възгледи. Мозъкът ви не може да направи онова, което смята, че не може да направи. Съществуват пет мита, които пречат на тази промяна. Всички те се приемаха за истина допреди десетина години.

1. Мит номер 1: Увреденият мозък не може да се излекува

Вече е известно, че мозъкът притежава удивителна способност да се излекува, за която в миналото никой не е подозирал. Когато невроните и синапсите се разрушат вследствие на травма, съседните неврони компенсират загубата и се опитват да подновят липсващите връзки, възстановявайки невронната мрежа. Активирайки се, те извършват процес на ¨компенсаторна регенерация¨. Вярно е, че централната нервна система не е в състояние да се възстановява със същата сила и бързина като периферната нервна система. Благодарение на невропластичността обаче, мозъкът е в състояние да подновява връзките си и да прекроява мрежите си, след като е бил увреден. Дългите, тънки, подобни на червеи израстъци на нервните клетки непрекъснато се преконфигурират в резултат на преживяванията, познанията, травмите. В момента вашият мозък се прекроява. Вие можете да подпомогнете невропластичността, като се изложите на нови преживявания. Още по-полезно би било, ако целенасочено се заемете с усвояването на нови умения. Невропластичността е нещо повече от победа на ума над материята. Тя представлява превръщане на ума в материя, когато мислите ви създават нови нервни клетки. Фактът, че умът управлява материята, придобива особена важност още през осемдесетте години. Това е станало причина да се насочи внимание и към духовната страна на връзката между ума и тялото, поощрявайки медитацията и алтернативната медицина. Като вдъхновение може да ни послужи един афоризъм: „Ако искаш да узнаеш какви са били мислите ти в миналото, вгледай се в тялото си сега. Ако искаш да узнаеш какво ще бъде тялото ти в бъдеще, вгледай се в мислите си сега.“

2. Мит номер 2: Връзките в мозъка не могат да бъдат променени

Преди невропластичността да получи дължимото признание, медицината е трябвало да се вслуша в думите на Жан-Жак Русо, който в средата на осемнадесети век твърди, че природата не е инертна и механична, а жива и динамична. Русо изказва предположението, че мозъкът непрекъснато се преобразува в зависимост от преживяванията. Ето защо хората би следвало да правят умствени упражнения, така както правят физически упражнения. Това навярно е било първото становище в подкрепа на факта, че мозъкът е гъвкав и адаптивен по отношение на промените в заобикалящата среда. Много по-късно, в средата на двадесети век, американският психолог Карл Лашли представя доказателства в подкрепа на този феномен. Той поставя плъхове в лабиринт и ги обучава да получават храна като награда, когато стигнат до определена част от него, а после постепенно отстранява голям участък от церебралния им кортекс, за да провери какво са запомнили. Предполагал е, че премахването дори и на малка част от мозъка ще доведе до сериозна загуба на паметта, имайки предвид колко е деликатна мозъчната тъкан. За голяма своя изненада Лашли установява, че е възможно да бъдат отстранени деветдесет процента от кортекса на плъха, без това да попречи на ориентацията му. Оказало се, че докато са запомняли местата в лабиринта, плъховете са създали множество други видове резервни синапси, основаващи се на сетивата им. Различните части на мозъка са влизали във взаимодействие помежду си, за да създадат разнообразие от припокриващи се сензорни асоциации. Плъховете не само са виждали пътя до храната в лабиринта, но и са помирисвали самата храна, както и са разчитали и на други усещания. След отстраняването на части от кортекса мозъкът е създал нови израстъци (аксони) и нови синапси, за да може да се възползва от другите сетива, с чиято помощ са се съхранили ориентирите. В случая за първи път се сблъскваме с факта, че би трябвало да се гледа с известен скептицизъм на схващането за постоянните връзки. Мозъкът притежава схема, но в нея няма проводници - веригите се състоят от жива тъкан. И което е по-важно, те се раждат от мислите, спомените, желанията и преживяванията. Връзките в мозъка не са постоянни. Той е невероятно гъвкав и удивителните процеси на невропластичността ни дават възможност чрез мислите, чувствата и действията си да се развиваме в посоката, в която пожелаем.

3. Мит номер 3: Стареенето на мозъка е неизбежно и необратимо

Социалните критерии за старост бяха закостенели и мрачни и се свеждаха до люлеещи се столове, а от възрастните хора се очакваше да отслабват все по-силно във физическо и умствено отношение. Сега е вярно тъкмо обратното. Според старата теория за статичния, инертен мозък, фактът, че той ще остарее, се смяташе за неизбежен. Предполагаше се, че с напредването на възрастта мозъчните клетки непрекъснато умират и загубата им е необратима. Сега вече знаем колко гъвкав и динамичен е мозъкът и теорията за неизбежната загуба на мозъчни клетки е опровергана. Процесът на стареенето, което прогресира с около един процент годишно, след като човек навърши тридесет години, е строго индивидуален. Докато остаряваме, обикновено ставаме лениви и апатични към усвояването на нови знания. Понякога сме в състояние да се разстроим от незначителни проблеми, под чието въздействие оставаме дълго време. Онова, което се смяташе за "закостенялост" у възрастния човек, вече може да бъде обяснено с връзката между ума и мозъка. Понякога мозъкът е доминиращ. През по-голямата част от времето обаче преобладаваща роля във връзката между ума и мозъка има умът. С напредването на възрастта ние сме склонни да опростяваме умствените си дейности често като защитен механизъм или като начин да осигурим безопасността си. Чувстваме се сигурни с онова, което знаем, и се стараем всячески да избягваме заучаването на нови неща. Подобно поведение се възприема от по-младите хора като сприхавост и упорство, но истинската причина се крие в танца между ума и мозъка. За повечето, но не за всички възрастни хора разбира се музиката се забавя, но най-важното в случая е да не напускат дансинга - което би подготвило почвата за упадъка и на ума, и на мозъка. Вместо да създава нови синапси, мозъкът ще продължи да заздравява старите. В тази низходяща спирала на умствена дейност дендритите и синапсите в невроните на остаряващите хора непрекъснато ще намаляват. За щастие е възможно да се направи съзнателен избор. Вие може да предпочетете да си давате сметка за мислите и чувствата, които се раждат всяка минута в мозъка ви, и да следвате възходяща линия на усвояване на знания независимо от възрастта си. По този начин ще допринесете за създаването на нови дендрити, синапси и невронни пътища, които ще подобрят здравословното състояние на мозъка ви и ще ви помогнат да се предпазите от Алцхаймер (ако се съди по последните открития в тази област). Ако останем бдителни, вместо да се страхуваме от отслабването на паметта, здравият мозък ще продължи да ни служи, докато остаряваме. Очакванията са мощни стимули за мозъка. Ако очаквате, че ще загубите паметта си, и се вглеждате във всеки малък пропуск с тревога, вие пречите на естествения, спонтанен и плавен процес на запаметяването. Ако започнете да се чувствате апатични и уморени от живота или просто загубите вкуса си към моментните преживявания, потенциалът ви за усвояване на знания ще намалее. Нищо не е в състояние да подпомогне паметта толкова силно, колкото емоциите. Като деца ние заучаваме лесно, защото в тази възраст по природа проявяваме силен интерес към усвояването на нови знания. Когато сте ентусиазирани по отношение на усвояването на знания, каквито са децата, в мозъка ви ще се образуват нови дендрити и синапси и паметта ви може отново да стане силна както на младини. Нещо повече , докато си спомняте нещо (търсейки го в паметта си, за да го възпроизведете точно), вие създавате нови синапси, които заздравяват старите и увеличават шансовете ви да си го спомните отново в бъдеще. Вие сте основният двигател на този процес - ръководителят и потребителят на мозъка. Вие сте много повече от онова, което представлява мозъкът ви.

4. Мит номер 4: Всекидневно мозъкът губи милиони клетки, които не се заменят с нови

Човешкият мозък губи около 85 000 кортикални неврона дневно - или по един всяка секунда. Те обаче са незначителна част (0.0002 процента) от приблизително четиридесетте милиарда неврони, от които е съставен церебралният кортекс. При подобна скорост ще ви бъдат необходими шестстотин години, за да загубите половината от невроните в мозъка си! Всички ние сме израснали с убеждението, че мозъчните клетки, които губим, никога не се заместват от нови. През последните няколко десетилетия обаче се оказва, че не е така. Процесът на образуване на нови неврони се нарича "неврогенеза". За първи път той е наблюдаван преди около двадесет години в мозъка на някои птици. През годините, последвали тези революционни открития, изследователите наблюдаваха процеса неврогенеза при мозъка на бозайниците, и по-специално при хипокампуса, който е отговорен за краткотрайната памет. Вече е известно, че всеки ден в хипокампуса се раждат по няколко хиляди нови клетки. Неврологът Фред Гейдж от института "Солк" доказва експериментално, че физическите упражнения и разнообразната околна среда стимулират производството на неврони при мишките. Сам Сисодия от Чикагския университет, който изследва болестта на Алцхаймер, също доказва, че физическите упражнения и стимулирането на ума предпазват мишките от Алцхаймер, дори когато носят нейната човешка мутация в генома си. Като се натоварвате физически и се стремите да заучавате нови неща всеки ден, вие създавате нови нервни клетки. В същото време помагате на новите клетки и връзки да оцелеят. От друга страна стресът и емоционалните травми водят до производство на глюкокортикоиди в мозъка - токсини, потискащи неврогенезата при опитните животни. Можем спокойно да отхвърлим мита, според който всеки ден мозъкът губи милиони клетки. Изводът е, че с напредването на възрастта важни зони на мозъка, отговорни за паметта и заучаването, продължават да произвеждат нервни клетки, и този процес може да бъде ускорен с физически упражнения и стимулиране на ума, както и с поддържане на активни социални контакти.

5. Мит номер 5: Първичните реакции (страх, гняв, ревност, агресия) управляват висшия мозък

Всички ние се раждаме с генетична памет, която ни осигурява основните, нужни за оцеляването ни инстинкти. Инстинктивните ни нужди вървят ръка за ръка с емоционалните ни импулси, за да можем да си осигуряваме храна и подслон, да се сдобиваме със сила и да създаваме потомство. Инстинктивният страх ни помага да избягваме опасни ситуации, застрашаващи нашия живот и живота на близките ни. Несъмнено инстинктивните реакции са вградени в структурата на мозъка. Някои невролози привеждат убедителни аргументи, според които отделни хора са програмирани да бъдат необщителни, склонни към изблици на гняв или към криминални прояви, а други са предразположени към тревожност, депресия, аутизъм или шизофрения. Да се придава по-голямо значение на низшия мозък обаче, означава да се пренебрегва една могъща истина. Мозъкът е могопластов и тази негова особеност ни дава възможност да изпитваме най-различни емоции. Коя от тях ще бъде преобладаваща не е въпрос на генетично програмиране, нито на автоматичен процес. Съществува равновесие между желанието и въздържанието, между избора и принудата. Приемането на схващането, че биологията е съдба, обезсмисля предназначението ни като човешки същества, защото ние би трябвало да се оставим в ръцете на съдбата като последен отчаян избор, а аргументите в подкрепа на преобладаващата роля на низшия мозък превръщат подчинението в единствен избор. Макар че всеки ден изпитваме страхове и желания като реакция към заобикалящия ни свят, не би следвало да бъдем управлявани от тях. Фройд поддържа становището, че развитието на цивилизацията се крепи на преодоляването на примитивните импулси, за да бъде запазена ролята на висшите човешки ценности. Висшият мозък е също толкова истински, силен и променлив, колкото е и низшият. Най-големите мрежи в мозъка, които се състоят от веригите за обратна връзка между висшия и низшия мозък, са гъвкави. С малки изключения ние не сме програмирани така, че да не можем да избираме свободно. Твърдението "Мозъкът ми ме накара да го направя", е станало универсално обяснение за всяко неприемливо поведение. От нас зависи дали ще решим да не се отъждествяваме с емоциите си, след като ги осъзнаваме. За човек, който страда от биполярно разстройство, от пристрастяване към наркотични вещества или от някаква фобия, това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Въпреки всичко обаче, пътят към поддържането на жизнеспособността на мозъка тръгва от съзнанието и завършва със съзнанието, което ни води по него. Енергията в мозъка следва съзнанието. Човешките същества страдат ужасно психически и това страдание става причина за физически проблеми. Залогът е много висок, когато позволите на мозъка си да ви използва. Ако обаче вие започнете да го използвате, ползите ще бъдат безбройни.

Chopra, D., Tanzi, R.(2012), Superbrain. Unleashing the power of your mind to maximize health, hapiness, and spiritual well-being, Harmony books - New York